Толерантен клозет
May 10th, 2009
А защо не? Един най силните нагони на човека е гладът. Недохрановането води до кофти последици за организма и за да се развива той има нужда от вода и храна. Така е и със социалните контакти – не живеем по отделно в пещери. Говорим си, споделяме си, учим се и винаги наливаме някакви знания. Знания за нас, знания за околните, избистряме ги през някакъв филтър, смиламе ги през нашата умствена възгледосмилаща система и разпръскваме из кръвта си движещата сила на нашите намерения. Филтърът е интерсния момент. Момента, в който различни възглледи действително се вливат в потока на твоето поведение и ти боравиш с тях за да създадеш своята новела. Можеш ли да отречеш, че всяко твое взаимодействие, било то абстрактно не може се опише в рамките на една новела? Аз си мисля, че дори новелата би била твърде беден анонс. Защото там има чувства, сплетени емоции, невидими трепети, неопределени впечатления а с тях идват и мимиките, жестовете. После невидимата ръка на контрола ти създава условия. И после пак.
Това е смелената храна. Какво се случва с онази, която не смилаш? Къде отива? В какво се превръща? Ти наистина ли я изхвърляш? Ясно ни е как си я погълнал, но все пак човек е консуматор и в крайна сметка всичко си има своето действие, особено най-чистия протеин. Кое е твоето кошче за душевни отпадъци?
Думата клозет ми харесва повече от тоалетна. Звучи ми по елегантно. А формата на изходния материал не винаги е елегантна. Идва с крясъци, идва с кофти идеи, със странни прояви, чупещи понякога нормите. Но все пак това е изходния материал, не е ли нормално той да бъде безформен? Все пак това са неща, от които ти може би нямаш вече нужда – те са ти непотребни. Дали това ще са мнения, събития, какво значение има – ти може би не ги използваш, още по-лошо на теб може би не ти харесва да стоят в теб. Трябва да го изхвърлиш някъде този изходен материал. А сега живеем във време, в което е толкова модерно всичко да се рециклира, всичко да се преработва, за да няма боклуци. Селективно си изхвърляш душевното бълбоче – ходиш на църква, плащаш на психотерапевт, говориш си на кучето, спортуваш и т.н. и в крайна сметка действително ли го изхвърляш? Действително ли изхвърляш впечатленията си от Биг Брадър, от сватбата на шефа, от катастрофата предната вечер, от разваления боб на съседа, от чалгата на кварталната кръчма, действително ли ги пращаш в изгнание завинаги в някаква невидима канализация и пускаш водата с идеята че задника ти е щастлив? Браво ако е така. Няма да те питам с какво се забърсваш, дано да е екологично. Аз за себе си не знам, дано ти за себе си да знаеш.
Но нали съм човек и се съмнявам.
Вписано под: eмоция
May 10th, 2009 at 11:33
Като един брилянтен търговец, не спираш да ме навеждаш (обожавам я тази дума) на разни мисли, мейт!
Като чета и прехвърлям спомените в главата си, на фона на клозет виждам както една добре поддържана градска тоалетна, така и строго буржоазния облик на домашния уют в зелено, успокояващо, с водните кончета по стената…
Клозет наистина звучи изискано! Ще си позволя да цитирам Меровингий от “Матрицата: Презареждане”, когато той каза на Нео (+Тринити +Морфей):
“Ах… да псуваш на френски, това е все едно да си бършеш задника с коприна…”
И тъй като ме попита (като читател, неофициално) с какво се бърша, така че задника ми да е щастлив… мисля че един облекчаващо отмиващ душ, би премахнал всички слоеве неприятна емоция, след обилно мисловно насиране!
Точно така, обичам да си поддържам пламтящия задник с водичка, чиста, като поточе… докато наоколо ми ухае на окосена трева, а главата… грижовно съхранила между двете си румени бузки (понякога не особено румени) един мозък, в който мислите въобще не филтрират лайната, които ежеминутно всичките ми сетива изпращат натам, прочиствам с едно солидно FLUSH, в компанията на…
May 11th, 2009 at 10:22
: ))))
Добре поддържаната градска тоалетна е малък мираж в зрелищния куршум на Големия Град. Ти пък къде си виждал клозет в зелено. Звучи добре!
Ще ми се да псувам на френски. И си прав – бързия студено-топъл душ е безценен. Много палци нагоре. Много!
Отново поклон за пламтящите задници! : ))
May 11th, 2009 at 11:05
Спомням си като малък, точно на прехода ‘89-’90 градски кенеф в родния ми град. Тогава все още можеше да се влиза вътре, без да си запушваш носа, да си поемаш въздух, докато си още отвън, а и вътре – да не се налага да балансираш на плочки, клатещи се при това, които те отделят на милиметри от лайняно-пикочната есенция под краката ти…
Та, виждал съм хубав градски кенеф, когато все още ги поддържаха…
За зелена тоалетна – вкъщи, банята (която си имаше и тоалетна вътре) беше в синьо-зелената гама, имаше разни водорасли нарисувани, морско дъно, водни кончета – не си го измислям, просто такова беше. Баща ми навремето много се е занимавал с разни артистични неща, предимно рисуване и като умел, защо да не направи по-фенска банята за семейството си
Тия кончета вече ги няма, тъй като с времето се наложи освежаване на стените, а… за кончетата и обрисуването – нямаше вече някой, на който да му се занимава.
Много палци и благодаря за поклона!
))
За мен е истинско удоволствие!
May 28th, 2009 at 18:01
аз пък съм пристрастена към думата “кенеф”
та, започвам си аз един студено интелектуален разговор с клиентите по тяхното жилище – мечта и в сюблимния момент (т.е. преди да спомена хонорара) взема че изтърся гореспомената любимка в кавичките, ах, руменина по бузките и чуденки в очичките
после някак си ставаме по-интимни и вземат та се разприказват… та ми иде да си изгризя гъза, ама нейсе, клиентът винаги има право
May 29th, 2009 at 13:14
: ))
Хахаха един кенеф сплотява, един кенеф събира, един кенеф пари вади ; ))) Ех какъв кенеф, пускаш водата и всичко наново…
June 12th, 2009 at 11:16
Аз пък харесвам думата “нужник”, много е изразителна и си е българска отвсякъде. :0
July 11th, 2010 at 00:33
Много яко.
Аз пък харесвам думата “кенеф”.
July 11th, 2010 at 11:53
хахаха
кенеф да е,образцов да е, външен – също, нужник – винаги!