Орбита рубинен пух.
June 10th, 2009
музика: A-Ha – Summer Moved On
Когато си отворих очите,
денят вече беше свършил.
Капките вече попиха,
преди да пусна водата.
Афтършейва изчезна, аромата му просто се скри.
В момента, в който затворих вратата, Тя изчезна – аз просто никога не бях отварял вратата.
Буквата се връща назад, думата става трудна, а следващата – невъзможна.
Кафето е празно, още преди първата глътка.
Лика в огледалото не ме вижда.
Съмнявам се дали музиката ме разбира.
Стените са бели и като че ли никога не са били нещо по-различно.
Няма тапети.
Няма релеф.
Гласът ми е чужд.
Ръцете ми са сухи.
Магията на твоя свят е в друг цвят, а моята палитра разбира тези цветове в едни други часове.
Въпреки това продължавам да те сънувам…
Вписано под: eмоция
June 10th, 2009 at 10:23
Необикновен сън
Ужасно е за мен да имам такива усещания, и на всичкото отгоре да знам че сънувам…. така е трудна борбата да отворя очите и да избягам от този свят.. в който може би нищо не се е случило, и нищо неможе да се случи… защото е нищо… А какво всъщност е “нищо” е толкова широка тема… в която няма да се впускам в момента. 
June 10th, 2009 at 10:50
“Кафето е празно, още преди първата глътка.” – а може би всъщност това е по-реално, може би наистина е така… винаги мие било чудно защо след като пиеш кафе сутрин после цял ден ти се пие кафе… дяволска работа…
музиката не те разбира, но те чува…
June 10th, 2009 at 12:04
хм,открадна ми идеята
за което благодаря
аз също…
June 10th, 2009 at 12:41
“Магията на твоя свят е в друг цвят, а моята палитра разбира тези цветове в едни други часове.
Въпреки това продължавам да те сънувам…”
Много добър!!!
June 10th, 2009 at 19:16
Коментар
June 10th, 2009 at 19:44
Светле, много ми харесва така… да си подавате топката като на тенис.
Преди n-брой години, когато известната сега журналистка Йоана Левиева беше шантава гимназистка, а Жоро Торнев – отличника на гимназията и някакъв председател, та тия двамата ми скриха шапката с поставянето на една известна (мисля английска – нещо на Шекспир) пиеса, където репликите се подаваха на тенискорта с тенис ракети (но без топки). Йоана играеше с моя съученик от немските Атанас, а Жоро беше постановчик-режисьор. (А по принцип Георги Торнев преди всичко е един много добър човек, разкошен характер и мнооооого, много скромен и грижлив, абе такива хора вече няма)
Та идеята може би е била на Йоана – тя живееше близо до кортовете, и играше тенис разбира се, но преди всичко си живееше…. живота.
Ето с тия хора съм живяла, но за кратко, после се пръснахме…много ама много ги обичам!
June 10th, 2009 at 22:06
: ))
Спомени за джем-тенис, а? Шекспир на корта, но какво се случва когато думата попадне в мрежата? ; ))) Дано са импровизирали така маниашко, както са измислили и идеята ; ))
June 10th, 2009 at 22:08
: ))
Габ, това са рошави кахъри по едно момиче, което ми вади от време на време душата и ме прави да гледам на таратор, но само в сънищата ми, за жалост.
June 10th, 2009 at 22:12
Heily,
телепатична емисия ли развиваме? Предвит шашмата, че сменям честотите през петнайсет минути, това ще си е постижени! : ))
***
Силве,
погледни във фейса какво ми е отношението за кафето! И да ми стискаш палци в събота, че съм на турнир! ; ))))
***
Ани, (писна ми да ти казвам Анонимна, честно! : )))) )
повярвай, че точно след този такъв бях като мумифициран шпек, само че обелен и потен от неопределеност ( Незнаех шпек ли съм, кабел ли съм, краставица ли съм, кво съм… ). : ))))
June 10th, 2009 at 23:50
“но какво се случва когато думата попадне в мрежата?”
- ами когато излезе в аут…?
Все едно, пак е точка за някой от играчите – един печели, друг губи и … толкоз. Празно няма, ха
June 11th, 2009 at 09:11
Хахаха Гери…, че думите ни изобщо излизат ли от “мрежата”
))), но това май е друга тема 
)))
Джем – тениса много ми харесва!
June 11th, 2009 at 10:56
Ани
хах 
харесва ми 
Е, Краставичке,
тази нощ какво сънува?
Дами , ами вие?
установих, че всички с които комуникирам, са сънували … и всички сънища са свързани с кафе… странно а
June 11th, 2009 at 10:56
после от сън спомен нямало…..