без тлен.
July 19th, 2010
Заспивам под съзвездие, което сънуваш. Помахвам на онези другите, питам ги “как са” и от намигване на усмивка неусетно си подмятаме обещания, в които си разменяме светове. Или поне планети. Крадем енергия и след това я раздаваме на заспалите. После се чудим дали те не са по-будни от нас. Мерим се на кантара и се спъваме в изненада. Тогава бях няколко очаквания по-слаб, няколко намерения по-хилав и с една торба мокри дрехи от страх по-дебел. Къде сте бе, одежди, питаш ги ти. След това ме поглеждаш, аз вдигам рамене, смеем се без “х” и тропаме с крака. Така гравитацията изчезва – ядрото вече знае, а кантара просто потъва, погълнат – самоизяде ли се? Без да ни каже? А какво се случи с времето? “Забравих си броеницата вкъщи.” “Къде?”. Права си и така числата загубиха стойност, а номерата изглеждат изтъркано празни. Тогава разбирам, че цигарите ме дразнят, алкохола полита през мен, като че ли съм приказка без тлен.
Събуждам се в сън, намирам те приказна, а аз съм спяща вещ, горяща в студена нежност като оловна свещ. Докосваме се по раменете, играем на федербал, ти падаш на тревата и аз отново изтупвам одеалото. Рестартирам дробовете. “Чакай да завъртя така, че да виждаш и ти.” Все пак не ни лисва уважение, нито безметежно безвремие.
Вписано под: eмоция
July 19th, 2010 at 00:38
Много, ама много силно.
July 19th, 2010 at 06:29
Уау! Страхотно, наистина!
July 19th, 2010 at 09:02
!
(исках да напиша само горното, но твоята лакомия ми каза, че ми бил прекалено къс! и после размерът да нямал значение :/)
July 20th, 2010 at 10:27
като сблъсък на планети, покрит с малинов сироп
July 22nd, 2010 at 08:05
Страхотно!
August 26th, 2010 at 11:06
Много добър пост! Снимката обаче кърти, тази мацка как го всмукала… направо имам чувството, че ще му отхапе главата след половият акт, като някаква богомолка! lol