Спиралите на Кой.
May 19th, 2010
Ако ходиш сам само по павета, няма начин да не стъпиш на криво. Рано или късно. Блееш по витрини, чудиш се за уж важни неща, уж за глупости, уж всичко е относително, уж очите са ти отворени – “Гледай къде вървиш, бе!”. Кой да гледа – аз гледам. Мразя павета. Никога не са прави, никога не са подредени, липсват на места. Всъщност, точно заради това ги обичам.
Тия дни аз съм Кой, какъвто май винаги ще си остана. Не обичам да ми размахват пръст пред очите: “Кой?! КОЙ?!?” От къде да знам. В училище никой не ти казва кой си. Хората си пукват и пак не са много в час. Постояно търся пътя към НЯ. Това държава ли е? Планета ли е? Пещера? Метростанция? Той не знаел. Тръгнал Кой за НЯ. Във визата имало само един печат – на митницата от НИ и той бил жаден за пътешествия. “Пази се от проститутки”, му казали във ВСЯ. Животът бил кръчма и все някога щял да плати сметката. Кой знае, дали Кой е знаел що е вяра, но там не я намерил. Затова продължил.
Въртял се в “кръг”.
Вземи един молив. Честно бе, вземи един молив. Така. Нарисувай ми един кръг. Супер, доказа на себе си, че един кьорав кръг не може нарисуваш. Нищо. Както и да е. Това не е важно, продължавай да се опитваш – съвършен няма да го докараш. Нема такова животно. Сега, ако обичаш и не си ми обиден, нарисувай ми една спирала. Въртиш, ама вместо да го затвориш, продължавай да чертаеш един по-малък навътре. И така друг, и друг, и т.н. Той не е “по-малък”, просто е кръг в кръга. Сега не ми взимай линии да ми мериш, казвам ти, не е “по-малък”. На мен вярвай. Продължавай да въртиш, докато графита не се забие в една точка. Какво? Свърши ли? Я не се отчайвай. Допри молива до което и да е друго място на белия лист. Ето, повярвай, че там спиралата продължава, просто въртиш на обратно. Така не спиралата ще свърши, а белият лист. Какво толкова, кризата може да изчука всичко, но на бизнеса с бели листи не може го начука.
Бялото е цвят, възприеман при наличието на светлина, стимулираща в почти еднаква степен всички три вида цветни колбички в човешкото око и контрастира със силна яркост към заобикалящата я среда. Стимулирането на бяло зрително възприятие се загубва при наличие на цветови нюанси и/или затъмнение.
~http://въйвъйвъй.мнооого-ги-разбирам.баш
Вписано под: eмоция
May 19th, 2010 at 13:11
Без кръговете и спиралите много разговори щяха да останат непроведени.
May 21st, 2010 at 22:37
ахахха, верно не мога
ама спиралата се получи чудесно
не знам защо, принципът не трябва ли да е ъъъ същият?
оказва се, че просто не мога да уцеля началото на първия кръг и там да сложа края. затова продължавам нататък и така постоянно подминавам заветната точка А и пак и пак и пак. даже се получава перфектна спиралата на листа, задълбавам, задълбавам…
ама точен кръг
бали го, нз що не става:/
July 14th, 2010 at 03:40
не може, тва е