[can't say]
March 7th, 2010
I have fallen head-over-heels in love with a mysterious blogger called [Can’t Say]. She smells of printer ink and HTML.
Today I sent her an email and just sat by my computer hoping she would respond. I even told her my real name – just to show how much I trusted her. Eventually, after hours of anxious waiting, the mysterious girl finally responded to my heartfelt email but still she insisted on being called [Can’t Say].
If ever [Can’t say] were to find it in her heart to reveal her true name to me, I am sure it would be a name more pleasant to my ears than any other sound I have ever had the privilege of whispering.
~ordinary love story @ abeautifulrevolution.com
Има нещо гнило в дигиталната комуникация. Не го пиша, с цел да прозвуча като клет Хамлет of the net, а защото действителното вграждане на такъв интезитет емоции в интернет взаимоотношенията е комай… опустошаващ! Може би е просто някакъв мой предразсъдак. Сигурно е просто убеждение, че подобен тип очакване е някакъв опит да се компенсира едно асоциално поведение. Но може ли да се говори за асоциално поведение, предвид че подобен тип (сигурно) би участвал в десетки социални мрежи, в които е приеман? Значи става въпрос за едно ДЕЙСТВИТЕЛНО социално поведение. Все пак е социална мрежа, нали? Групи, хора, общуване, отношения, намерения, очаквания… на мен ли само ми намирисва на някаква дехуманизираща фантастна идея, в която “лице-в-лице” събира прах и то в името на какво?
Мили мои кисело мляко и сандвичи, защо изобщо го мисля…
Вписано под: eмоция
March 7th, 2010 at 14:22
Мисля, че целта е да се улесни и обогати комуникацията между хората, а не да се замести живия контакт. Възможност да намираш хора със сходни интереси и впечатляващи гледни точки без да си помръднеш задника- tempting indeed.
Едно време вместо да си звъним по GSM-ите, комай не сме крещяли “ГОШОООО” под нечия тераса? Сега гласовата поща на Гошо ти казва, че е в Дубай, преди още да си потърсил ключовете.
Хем улеснява, хем не е същото.
March 8th, 2010 at 21:24
не съм съгласна, че всичко там/ тук е “дехуманизираща фантастна идея, в която “лице-в-лице” събира прах”
освен ако не го оставиш да бъде…
или освен ако наистина не си попаднал в някаква заплетена ситуация… въпреки че такива няма. отмениха ги миналата година със Закон за смелостта
и думата “комай” има нужда от евтаназия. спешно!
March 8th, 2010 at 22:07
анонимна, съгласен съм. Синтезирай и владей, иначе потъваш и се губиш, уви. И на мен ми липсва едното викане под балкона, хаха ; )))
Надка, Надка
лирическият герой е изпаднал в подобна хватка
а и аз и ти познаваме подобни герои.
комай, моля те ти не пипай,
дума любима ми е, но поне ще знам да се въздържам в твое присъствие. не обичам да дразня хората с дреболии.
March 8th, 2010 at 22:26
не мога да спра да се хиля – първият коментар е “анонимно”, а не “анонимнА”, но ти ги обичаш женичките, обичаш ги всичките
и за да не флъдя – аз не познавам подобни герои, би ли ми изяснил какво точно се случва с “лирическия” такъв?
March 9th, 2010 at 17:38
Комай да остане, гласувам “ЗА”.
Белким, санким и чункин също да влязат в употреба за вбъдеще, нека има
А анонимното е то, защото каква е тая анонимност ако има пол?! Нулева.
March 9th, 2010 at 18:41
Леле, колко си прав! Преди като малки питахме приятели, сега всички питат чичо Гугъл. Идеята за социално- дигиталната комуникация действително се размива много.
п.п. А беше толкова хубаво да викаме под терасата. Самата тръпка беше друга…
March 9th, 2010 at 20:07
хахаха, ‘анонимно’, не си никакво то, защото в коментарите ти по предните постове си се издала
))
продължавайте публичния чат, много сте чаровни
March 9th, 2010 at 20:44
Абсолютна измама! Няма такова нещо, това си остават спекулации, докато не ми бъде доказано противното с приведени доказателства.
Анонимното като стане топло ще излезе с филията с лютеница да обикаля под балконите и да крещи, очаквайте ме. Приемам заявки подкрепени с точен адрес.
Това е то, да обсъждаме дехуманизацията в интернет… в един блог.
(Error establishing a database connection)
Интернет ни събира, интернет ни дели
March 10th, 2010 at 12:46
… от мен лимонадата… а кой ще носи салам, а, а, ааааа
))))))
March 10th, 2010 at 17:05
Един спомен…, като бях малък с приятелите ми не игарехме CS (както днешното подрастващо поколение), а играехме на стражари и апашим, не се радвахме на “хедшоти”, а само на поредната надаране кака, която сме заклещили в някой ъгъл и обарваме по пищната гръд с извинение, че тя е заловен апаш, а тя пищеше и се смееше и “уж” се съпротивляваше. Не и се заканвахме по скайп, какво ще й поднесе съдбата, ако се видим, а директно я водехме на разходка в близката горичка и я натискахме…. спомени, спомени
March 15th, 2010 at 21:44
Събира прах… и то как…
March 20th, 2010 at 16:09
а) хората ги мързи
б) хората имат нужда от разнообразие. Къде ще те срещна иначе, ако не тук, да речем?
March 20th, 2010 at 21:02
man never knows!
March 21st, 2010 at 16:00
Това, че социалните мрежи разширяват контактите, попадаш на нови и интересни личности, служат обмен на информация, намиране на души със сродни интереси… хм, може би го има, но само в някои, по-специализирани мрежи.
Инак, повечето от тях съществуват, защото светът е пълен със самотници.
Крис, напълно споделям мнението ти, за “действителното вграждане на такъв интезитет емоции в интернет взаимоотношенията” – запален факел, запокитен в тъмнината.
March 29th, 2010 at 13:52
кристияне, пиши бре! липсваш ни
March 29th, 2010 at 22:57
: ) АА ЩЕ ЩЕ! просто имам някакви идеи за тоя блог и минава някаква цифра време, докато почна да ги изливам (структурно и съдържателно).
April 13th, 2010 at 09:49
Много хубаво пишеш, бре!