fish in the sea | week#4
March 1st, 2010
archive | noise
Ако не си се помитал някога с ‘fuck u‘, можеш да си направиш сепуко сега! ОК, аз лично имам поне един човек на когото бих го изпял с толкова кеф, че чак да ми потече лигичка от ентусиазъм. Все пак розовите лещи не са за постоянна употреба, всмисъл че в “Свети Наум” имат специални помещения, облекла и програма за подобен абсурден оптимизъм. От друга страна, с ‘waste‘ влизаш в една по-различна стая, пристъпваш плахо, деликатно, дори нежно, но в последствие почваш да пробиваш дупки в пода с парен чук. Десет минути кълцане като някакъв ненормален късометражен филм, който препоръчвам на всеки. ‘get out‘, ‘pulse‘ и ‘noise‘ са също особено приятни пирони, заради които си заслужава да се изслуша целия албум.
chinese man | the groove sessions 1, 2
От албума на ancient astronauts не се съм се радвал толкова на трипхоп, всъщност тук шахът е мат, няма мърдане, типовете много ме забъркаха. Сега двата албума си киснат 24/7 в листата и комай ще се наложи да ми писнат зверски за да ги отпиша. За тези, които се чудят какво е това: от франция, със залежи на хипхоп, реге, фолк, фънк и много дъб (яко бор и липа), че има моменти, в които пипа малко рага, но като цяло схемата си остава трипхоп. Всъщност меланжа е по-страшен: ‘оrdinary man‘ напомня на 4hero, ‘calling bombay‘ на nithin sawnhey а ‘аyoyo‘ ме върна при ‘dub lion’ на hedfunk. ‘washington square‘, с което се запознахме, повече напомня омешани clipse, mos def и psycho realm. Но това, с което ми остава присърцйе са groove формите ‘pandi‘, ‘bunni‘ и ‘indi‘, заради които след тях в листата почва dZihan&kamien. И не – няма нищо китайско, god sei dank.
~actual phantom | toy
Още слушам breakbeat, мамка му. Ужасно е лигав, но и лигаво си е нужно. Почес, почес… Добре, с това парче поздравявам lollipop, която сериозно не успя да ме спечели, но поне пробива пробойни из нощния чалга столичен съюз.
~amparanoia | somos viento
Периодично, леко сакадично. но филтриращо справедливо се появява някоя песен, която опразва цялата листа и стои с дни. С ДНИ! Amparanoia имат нещо общо с wu-tang clan, колкото и странно да изглежда – формацията има няколко главни лица, но като цяло броят замесени сериозно надхвърля имената на обложката. От 2001-а насам в главните редици стои името на Веско Кунчев, виолист-човек, съвсем българин (внимавай в клипа за симпатяга ала Кръстьо Лафазанов с виола под брадътъ), който ме оставя стабилно замислен как като му напишеш името в google не излиза почти… нищо. Всъщност излиза, но на английски и испански, и изобщо не ми става патриотично от подобни, (не)значителни детайли.
Вписано под: eмоция
March 1st, 2010 at 15:27
I can say… Ca(r)nnibal harsh!
March 1st, 2010 at 19:38
Много се кефя на такива британски банди като Archieve, Portishead, Faithless, Kosheen. Fck U ми е една от любимите песни, де.