без тлен.
July 19th, 2010
Заспивам под съзвездие, което сънуваш. Помахвам на онези другите, питам ги “как са” и от намигване на усмивка неусетно си подмятаме обещания, в които си разменяме светове. Или поне планети. Крадем енергия и след това я раздаваме на заспалите. После се чудим дали те не са по-будни от нас. Мерим се на кантара и се спъваме в изненада. Тогава бях няколко очаквания по-слаб, няколко намерения по-хилав и с една торба мокри дрехи от страх по-дебел. Къде сте бе, одежди, питаш ги ти. След това ме поглеждаш, аз вдигам рамене, смеем се без “х” и тропаме с крака. Така гравитацията изчезва – ядрото вече знае, а кантара просто потъва, погълнат – самоизяде ли се? Без да ни каже? А какво се случи с времето? “Забравих си броеницата вкъщи.” “Къде?”. Права си и така числата загубиха стойност, а номерата изглеждат изтъркано празни. Тогава разбирам, че цигарите ме дразнят, алкохола полита през мен, като че ли съм приказка без тлен.
Събуждам се в сън, намирам те приказна, а аз съм спяща вещ, горяща в студена нежност като оловна свещ. Докосваме се по раменете, играем на федербал, ти падаш на тревата и аз отново изтупвам одеалото. Рестартирам дробовете. “Чакай да завъртя така, че да виждаш и ти.” Все пак не ни лисва уважение, нито безметежно безвремие.
Разбуди: eмоция | 6 коментара »
Спиралите на Кой.
May 19th, 2010
Ако ходиш сам само по павета, няма начин да не стъпиш на криво. Рано или късно. Блееш по витрини, чудиш се за уж важни неща, уж за глупости, уж всичко е относително, уж очите са ти отворени – “Гледай къде вървиш, бе!”. Кой да гледа – аз гледам. Мразя павета. Никога не са прави, никога не са подредени, липсват на места. Всъщност, точно заради това ги обичам.
Тия дни аз съм Кой, какъвто май винаги ще си остана. Не обичам да ми размахват пръст пред очите: “Кой?! КОЙ?!?” От къде да знам. В училище никой не ти казва кой си. Хората си пукват и пак не са много в час. Постояно търся пътя към НЯ. Това държава ли е? Планета ли е? Пещера? Метростанция? Той не знаел. Тръгнал Кой за НЯ. Във визата имало само един печат – на митницата от НИ и той бил жаден за пътешествия. “Пази се от проститутки”, му казали във ВСЯ. Животът бил кръчма и все някога щял да плати сметката. Кой знае, дали Кой е знаел що е вяра, но там не я намерил. Затова продължил.
Въртял се в “кръг”.
Вземи един молив. Честно бе, вземи един молив. Така. Нарисувай ми един кръг. Супер, доказа на себе си, че един кьорав кръг не може нарисуваш. Нищо. Както и да е. Това не е важно, продължавай да се опитваш – съвършен няма да го докараш. Нема такова животно. Сега, ако обичаш и не си ми обиден, нарисувай ми една спирала. Въртиш, ама вместо да го затвориш, продължавай да чертаеш един по-малък навътре. И така друг, и друг, и т.н. Той не е “по-малък”, просто е кръг в кръга. Сега не ми взимай линии да ми мериш, казвам ти, не е “по-малък”. На мен вярвай. Продължавай да въртиш, докато графита не се забие в една точка. Какво? Свърши ли? Я не се отчайвай. Допри молива до което и да е друго място на белия лист. Ето, повярвай, че там спиралата продължава, просто въртиш на обратно. Така не спиралата ще свърши, а белият лист. Какво толкова, кризата може да изчука всичко, но на бизнеса с бели листи не може го начука.
Бялото е цвят, възприеман при наличието на светлина, стимулираща в почти еднаква степен всички три вида цветни колбички в човешкото око и контрастира със силна яркост към заобикалящата я среда. Стимулирането на бяло зрително възприятие се загубва при наличие на цветови нюанси и/или затъмнение.
~http://въйвъйвъй.мнооого-ги-разбирам.баш
Разбуди: eмоция | 3 коментара »
Occultus EGO quod occultus VOS.
May 13th, 2010
Ти си мислиш, че пчелите са изчезнали, нали? Просто не си им интересен, ЧОВЕКО! Та да – срещата. Стоя си, пуша и пред устата ми пчела. Лети със засилка към долната ми устна. Аз, разбира се, не отворих паст. Не я направя съкилийник на няколкото кариеса и не изтичах за горчица и подправки, a я изгоних. Да, изгоних я. Дори махах с ръце. Все едно е някакво АДСКО чудовище. Разбира се, пчелата не е някаква птичка-птичка, а просто едно насекомо. Насекомо със сигнална окраска. За другите насекоми сигурно е секси.
Но хората казват, че пчелите са изчезнали. Не са – просто са на ваканция на място от другата страна на луната. Дремят, пекат се на слънце, пият бананови дайкирата, чипкат се в минерални кратерчета и въобще – сполай релакс и вива ла шезлонгхъ!
И аз така, оставам с впечатлението, че човек я го има – я го няма, но за теб – ТЕБ винаги те има. МЕН винаги ме има за мен си. Когато аз и ти се срещнем, понякога ставаш ТЕБОМЕН, понякога си оставаш просто ТЕБ-във-ТЕБ, а понякога толкова искаш да си ТЕБ пред МЕН, че ставаме нещо като ТЕБ (и мен). Аз не искам да съм в скоби, затова и не съм.
И тук е важното:
Ангажираме времето за ТЕБ и МЕН и ни е хубаво, защото си позволяваме да бъдем себе си.
лема ВГЗ) всяко начало, което сe трогва от своя край е обречено да се втренчва в дупките на своето съдържание.
Разбуди: eмоция | 10 коментара »