докато вали не оставяй сапуна в локвата.
October 13th, 2011
Недей да плачеш. Не си заслужава, имам предвид… Ще срещнеш толкова много други хора. Ще имаш възможности. Ще попаднеш в нови приключения. Ще се влюбваш. Ще напиваш с любовта си. Ще правите секс като животни. Ще искаш да умреш от ненасита. Отново. Дори ще те гризе, че изпитваш толкова удоволствие. Ще се чудиш: “Мамка му, ще дойде момент, в който ще знам, че всичко ще се обърне, но дори и сега, сега, не мога да си представя как може да се обърне, когато е толкова хубаво.” После се обръща и разбира се, се чувстваш празна. Но пранзите буркани хващат прах и паяжина. По някое време си намират капачка и забрави. Става по-сложно някой да иска да ти налее нещо, освен ако буркана ти не е много секси. Уви, празните буркани надебеляват и хората мушкат в тях зимнина. Хахаха ти нали не искаш да си зимнина? Трушията на батко, точно така, усмихни се.
Хей, знаеш ли какво? Знам наблизо един карнавален магазин, ела да се поразходим.
Разбуди: eмоция | никой не се е обадил още »
the big fat lie
September 14th, 2011
is a motherfucker.
Разбуди: eмоция | никой не се е обадил още »
60 и кота нула.
September 14th, 2011
Докато се мятах на течението, в язовира под мен имаше удавници. От тях се виждаха ръце, лица и тресящи се длани. Много вълни се сливаха една в друга от трептенията на паникьосаните тела. И водни и звукови. В тези милисекунди, в които тялото ми падаше, за абстрактните форми под мен, то падаше безпомощно. Абстрактните форми виждаха своята безпомощност в моят летеж. Те го познаваха, като нещо, което е обречено от законите на физиката, да потъне заради своята тежест.
Проблемът им е, че прекалено много гледаха самото падане, без да видят, че аз падах по гръб, с лице към небето.
Друго виждах аз, защото не гледах моите удавници. Нека се удавят. Всеки един от тях е копеле на моя грешка. И защото не исках да виждам там грешка, не го смятах и за копеле, но това не го правеше по-малко удавящ се, нали? Щеше да се удави, когато изведнъж, аз се окажех на височини, много над язовира.
Язовирите се правят от хора, повтарям си.
Хората си мислят, че безмоторният самолет няма мотор. Така го наричат, защото той наистина няма мотор. Ужасна мисъл, ужасна. Какво има и какво няма в един безмоторен самолет си е негова работа. Все едно вятърът няма да те прегърне, и все едно тази прегръдка ще е толкова ужасна, че ще ти е…
А там долу ще са твоите удавници. Винаги. Ще ти махат.
Останаха четирдесет и три минути.
Разбуди: vashta nerada | никой не се е обадил още »