the supreme being.
February 9th, 2010
Ideally, it might be argued, the psychologist is a superior being, for over all other scientists he has the advantage of being a psychologist. He alone, the argument would continue, knows the human mind without which there could be no science. The work of the exact sciences, as they are sometimes called, involves not only precise observation but also a loose admixture of personal prejudice, ambition and conviction. The psychologist, however, knows the human mind that is both the object and the subject of his work, and is superior to prejudice, to exaggeration, to vanity, and consequently to quarrelsomeness. Thus without these constant errors he serenely pursues his way, at peace with his fellow-workers, his hand alone grasping at fundamental truth with the personal equation of observation accounted for and eliminated by corrections. Psychology would thus be the one perfect exact science.
кaртина: bond of union by escher m.c.~ edwin g. boring
Заредено като: Емоция | никой не се е обадил още »
human vs. emotion
February 8th, 2010
Poetry is not a turning loose of emotion, but an escape from emotion; it is not the expression of personality, but an escape from personality. But, of course, only those who have personality and emotions know what it means to want to escape from these things.
~T. S. Eliot
Вчера гледах епизод на д-р Хаус, в който се разказваше за жена, която познава думи като любов, ярост, почуда и други емоции, но е неспособна да ги почувства. Можете ли да си го представите? Не, наистина, опитайте се. Представете си как ви уволняват от работа и не усещате абсолютно нищо. Как се разхождате в тъмната гора и изведнъж насреща ви се появява сърдит, гладен вълк, взиращ се във вас с пронизващите си жълти очи, движещ се с плавни стпки, оголващ кръвожадни зъби… и вие не усещате абсолютно нищо. УАУ … и пак – нищо.
Емоцията е странно нещо. Ако трябва да дам определение на “Какво представлява емоцията?” ще трябва да викна на бис идеите на ужасно много хора – от Аристотел до бате Бойко. Всеки (нормален, здрав) човек знае какво е емоцията, именно защото я е усещал в изключително шарената й гама. Но моля ви, не бъркайте емоция и чувство. Във всекидневния език чувствово е по-близо до усещането (което е чисто и просто процесът и осъзнаване на сетивно възприятие), но дефакто нещата са по-различни, тъй като, признай се, не можеш да видиш страха в очите, не можеш да погалиш тъгата и колко да ти се иска, не можеш да нариташ любовта.
През 1972г., облягайки се на изследване, проучващо общия лицев израз на новородени от различни континенти и културни общности, американския психолог Пол Екман обобщава шест централни, главни или основни емоции, присъщи за всяко човешко същество – страх, радост, тъга, очудване, гняв (ярост) и отвращение. Той не е единствения, който предлага подобен списък. Дори през 1990г редактира своя и прибавя към него 11 вторични основни емоции, които не са свързани пряко с лицевата мускултура. Да си го кажа простичката (с помоща на проф. Боряна Пирьова РАЗБИРА СЕ) – емоцията е състояние на организма, отличаващо се с промени във физиологичните процеси и възбуждането на специфични мисли и поведение. Чувството е комплексна форма, събирателно на различни емоции и макар да има несъзнавани чувства, те са резултат от някаква сума впечатления, определени мисли и осъзнати събития. 
През 1980г. Робърт Пулчик предлага своята концепция за “колелото на емоциите” и защитава идеята, че човек е в запас от 8 основни емоции и 8 вторични, всяка от които е резултат от сглобката на две основни. Така се получават “структури” като любов, разочерование или страхопочитание и така може да се каже, че чувствата са сложна формация от базисни емоции.
Това, което си мисля, че е от значение за повечето хора, не е какво представлява самата емоция, а значението на нейната функционалност. Пречи ли, помага ли, разконцентрира или фокусира, може ли да бъде контролирана и как. Като че ли е без значение дали са положителни или отрицателни, емоциите са в пряк досег до реалния живот, в който всички ние сме замесени. Като такива те са като наметалото, което ни пречи или помага да реагираме и действаме адекватно, разумно, подобаващо или просто нормално (ще пропусна “както му се иска на човек”).
Но за да се контролира, логично е, че човек първо трябва да е наясно с емоцията, която изпитва. Има няколко неща, които се случват в тялото и така може да се познае, че г-жа Емоцията се е появила:
- повишен сърдечен ритъм,
- изпотяване,
- кожата става по-бледа (в някои случаи може да има рязко зачервяване на лицето хаха),
- учестено дишане, кожата настръхва (запиши си, докторите му казват ПИЛОЕРЕКЦИЯ),
- широчината на зеницата се променя,
- понякога устата пресъхва,
- различни жлези (надбъбречната, щитовидната) в тялото почват да секретират по-смело разни хормони и дават пас в произвеждането на други.
На базата на подобни симптоми човек може я посочи и да знае, че изпитва емоция. Но тогава идва въпроса от къде се е появила? какво я е накарало да се появи, кое е отключило това треперене на ръцете и т.н. Понякога е достатъчно просто да видиш бившата/бившия, да си размениш няколко реплики с шефа, да погалиш кучето или да прочетеш във вестника някаква новина, отключваща вече споменатите промени в организма. Така се променя настроението, а с него и силата на мотивацията, която насочва дейността в ежедневието ни.
Тук е частта, върху която е хубаво да се акцентира, защото много хора продължават да влачат последствията, които оказва емоцията върху настроението, без да си дават ясна сметка за това. Емоцията действа на на настроението като асансьор и не винаги посоката е нагоре, а така се случват необмислени неща.
Продължава тук, като горд гостенин в блога на лили и nueno
Заредено като: Емоция | никой не се е обадил още »
Брадъ, je’taime!
February 2nd, 2010
Отпуска, перчем-прическа, кафе с меденка, постъргвам с пръсти милата си четинка. Мъжкият ми маймуно образ ми напомня, че хич не съм за показ. Пука ми, важно е да може дланта да масижира и във факултета страх и почит да котира. Може и да придава джипси-клошар осанка, но в огледалото ме среща приказен портрет – приличам на човек, приличам на себе си; заминаха си онези 3 дни, след които винаги играе жилет, на който сега купувам еднопосочен билет. Я, книги, куче на каишка, здравей Павлов; расте ми шкурка натюрел, аха-аха предвид как съм оглюпел, но тва е мъжествен курниз: верен, безотказен Распутин-пиниз! Не, не мязам на комуняга, стегни се бе, човек, вервай, че си симпатяга; по-скоро на важен и лежерен архитект, сънопоклонник, художник, простотията ми стига пик и се виждам като на Гандалф най-обещаващ ученик, макар че за магията съм леко скептик, по-скоро бирен мъченик, изтърван арогантен петкан: по сицилиянски Пузо-омотан, върл ZZtop, стряскащ хазартен тип или некав велик митрополит. Отплеснах се, прости ми, с тупаник ме излекувай и с думите ми бърже се сбогувай!
Заредено като: Емоция | 4 коментара »